Печат

МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ

– наричан в близкото минало Синдром Х или Синдром на инсулинова резистентност или смъртоносен квартет

Автор – проф. Мария Дамянова

Концепцията за метаболитния синдром датира поне от 80 години. Синдромът е описан за първи път от  шведския изследовател Килин.през 20 те години на миналия век, а през 1947г Ваг / френски ендокринолог/ обръща внимание на затлъстяването в горната половина на тялото т.н.  андроидно затлъстяване или мъжки тип затлъстяване, което се изразява с голяма обиколка на талията, дължащо се с нарушения в мастната и въглехидратната обмяна.

Причините за обменните нарушения се свързват с намалена  инсулинова

 чувствителност – т.н. инсулинова резистентност, водеща до усилено разграждане на  триглицериди в тъканите и увеличено производство на свободни мастни киселини, които намаляват инсулиновата чувствителност на мускулните клетки към поемането на глюкозата.

Международната диабетна федерация въведе нови диагностични критерии за определение на симптома метаболитен синдром с цел ранното откриване  и лечение на това състояние, за да се намали риска  от сърдечносъдови заболявания и диабет тип 2.

Новите диагностични критерии са:

-          централно затлъстяване / задължителен признак / за европеидната раса – обиколка на талията равна или по-голяма от 94 см при мъжете и 80 см при жените

-          повишени нива на тригрицеридите над 1.7 ммол/л , респ. над 150мг%

-          нисък добър холестерол HDL-холестерол под 1.04 ммол/л или 40мг% при мъжете и под 1.29 ммол/л, или 50 мг/% при жените

-          повишено артериално налягане - над 130/85 мм Нg

-          хипергликемия на гладно- над 5.6 ммол/л, 100мг% или диагностициран диабет, или нарушен глюкозен толеранс. Тези обменни нарушения водят до тройно по-висок риск за миокарден инфаркт или инсулт и удвояват  смъртността при тези състояния. Рискът за развитие на диабет  тип 2 при пациенти с метаболитен синдром е повишен 5 пъти. Австралийски и американски изследователи сочат, че около една четвърт от възрастовото население страда от метаболитен синдром. 

-          Според Алберти, председател на МДФ , новото определение на метаболитния синдром, ще даде възможност на лекарите , провеждащи различни клинични проучвания, да работят с  унифицирани критерии и резултатите да бъдат сравними.                             

Откриването навреме на метаболитния синдром и  своевременното му лечение е от първостепенно значение за профилактика на усложненията – сърдечносъдови и мозъчни инсулти както и диабет тип 2. Пациентите с метаболитен синдром са с пет пъти по-висок риск от развитие на диабет тип 2 и всяка година над 3 милиона от населението в света умира от усложненията на диабета.

 

Какви практически съвети биха могли да се предложат на пациентите с оглед профилактиката на усложненията на метаболитния синдром?

 

Първият и най-важен съвет, който може да се препоръча се отнася до хранителния режим, с оглед редукцията на теглото.За съжаление  до сега не е открита най-рационалната и най-подходящата диета за постигане на оптимални резултати както по отношение на редукция на телесната маса, така и подобряване на обменните показатели. Продължителни научни проучвания отнасящи се до установяване ролята на диетата за намаляване риска от диабет показват, че увеличената консумация на зеленчуци, плодове, риба, птиче месо, ядки, млечни храни, пълнозърнести изделия е една от най-успешните стратегии за борбата с диабета. Хранителен режим, обаче богат на въглехидрати и наситени мазнини повишава риска от диабет. Интересен факт е, че консумацията на кафе намаляа риска от диабет.Белите и червени меса, картофите и алкохола повишават значително риска от метаболитен синдром. Намалената консумация на сол, паралелно с  увеличен прием на фибри и намаляване на порциите както и пиене на чаша вода преди хранене за постигане на ситост са полезни съвети за профилактика и лечение на синдрома. Консумацията на минимум 1.5 л вода на ден, а при физическа активност даже до 3 л. са абсолютно необходими. При пиене на минерална вода се налага периодично смяна на нейния  вид.

Физическата активност е задължителна съставна част от програмата за лечение и профилактика на метаболитния синдром. Нейният избор зависи от вас самите и се отнася до бързо ходене, изкачване на стълби в зависимост от сезона, каране на велосипед, плуване, работа в градината и т.н. Физическата активност е не само фактор намаляващ телесната ви маса, нормализиращ обиколката на талията но и един от факторите подобряващ обменните процеси в организма,подобряващ циркулацията на кръвта в съдовете, нормализирайки по този начин артериалното налягане и избягвайки колебанията. Старайте се да прилагате дневно до 30 минути физическо натоварване. Тренировката на мускулите увеличава разхода на калории и успешно се изразходват излишните мазнини. Освен това мускулното натоварване помага на бета клетките в панкреаса да работят по-добре. 

Редуцирайте телесната си маса постепенно до 10% за период от 6 до 12 месеца при консумация на хипокалорийна диета от 500 до 1000 калории дневно. Ако сте пушач – спрете пушенетоБъдете въздържани по отношение на алкохола. Не приемайте повече от 2 алкохолни единици дневно ...Алкохолът по калоричност е втори след мазнините. В 1 г алкохол има 7 ккал. Въведеното понятие алкохолна единица се равнява на 10 г абсолютен алкохол.

 Редовно се консултирайте с вашия лекуващ лекар и вземайте непрекъснато предписаните ви медикаменти.